Изненадващата — и смъртоносна — история на тапета

Човешкото желание да живеем дружно с моделите може да бъде проследено до нашите предшественици, които са маркирали стените на своите пещери с точки, линии, зигзаг и щриховане.

Десетки хиляди години по-късно може да се каже, че тапетите - този най-ефимерен дизайнерски продукт - обезпечават един от най-мощните ни портали към близкото минало.

Производителите на тапети рутинно крадат архиви за дизайни с трайна прелест и този месец първокласната английска марка 1838 Wallcoverings започва второ съдействие с лондонския Музей на Виктория и Албърт (V&A) – колекция от девет дизайна, датиращи още от 1700 година

„ Амбицията да подобрим и украсим нашата среда с шарки и орнаменти безспорно е една от най-ранните форми на човешки старания “, сподели Амелия Калвър, проучвателен и развойен управител на музея за лицензиране на марки, сподели пред CNN посредством видеообаждане. „ Шаблоните освен украсяват, те могат да предадат разнообразни смисли в другите общности. Те ни описват за изменящите се ориси и културни придвижвания, които са вплетени в тъканта на нашите жилищни пространства. “

1838 Wallcoverings носи името си от годината, в която е изобретена първата машина за тапети с лекомислен щемпел в Ланкашир, Северна Англия. Всъщност доста от дизайните на компанията не престават да се отпечатват на редки машини от 19-ти век.

„ Повърхностният щемпел е доста красива техника “, сподели ръководещият шеф на компанията Джеймс Уотсън пред CNN посредством видео диалог. „ Нанася щедро количество мастило върху хартията, което основава резултат на изобразяване — като че ли някой е взел четка и е нарисувал дизайна на ръка. Можете да усетите количеството мастило, което е нанесено. “

Дизайни върху историята

Тази техника отдава респект на майсторството на една промишленост, датираща от хилядолетия. Смята се, че някои от най-ранните известни образци за тапети датират от преди повече от 2000 години от китайската династия Цин, когато изображения на птици, цветя и пейзажи са рисувани върху обособени листове оризова хартия. До 12-ти век се смяташе, че този временен кораб е пътувал на Запад през Пътя на коприната. В Европа най-ранните оживели останки от тапети датират от 1509 г. Тези фрагменти са открити през 1911 година в университета в Кеймбридж, Англия, по време на ремонтни работи. Те демонстрират стилизиран модел на нарове, отпечатан от един огромен дървен блок — основна иновация в занаята.

До края на 1500 година Франция е основала първата си колегия на „ dominotiers “ или производители на тапети. Тези работливи, фамилно ръководени ателиета произвеждаха ръчно отпечатани геометрични или флорални хартии благодарение на дървени блокчета, шаблони, естествени пигменти и дъвка. Макар и квалифицирани, техният поминък надалеч не беше необичаен: дизайните бяха отпечатани и публикувани на едро и продавани на ниска цена като „ хартия за гоблени “ за известна консумация. През 1675 година френският доминотиер Жан-Мишел Папийон прави първите повтарящи се шарки за тапети, предопределени за потребление в една непрекъсната линия: Папийон е изобретил тапета, както е прочут през днешния ден.

В края на 18-ти век механизацията провокира коренна смяна в промишлеността. Този прелом – и тъмната обществена история, провокирана от него – са разказани от създателя и историк на изкуството Лусинда Хоксли в нейната книга от 2016 година „ Ухапани от тресчица за вещици “. Книгата е вплетена с 275 факсимилета на проби от викториански тапети от Националния списък в Лондон, за които е научно потвърдено, че съдържат арсен, безвреден на тип бял прахуляк, прочут по това време като токсичен.

„ Беше в действителност необикновено да видя всички тези дизайни “, сподели Хоксли пред CNN по телефона, обяснявайки първо по какъв начин е носила бели ръкавици, с цел да борави с хартиите с отрова. „ Това, което ми се стори очарователно, беше фактът, че в никакъв случай не бих схванал, че това са викториански или грузински дизайни, те са толкоз необикновено психеделични. И това беше след близо 200 години утежняване на цвета, тъй че можете да си визиите какъв брой витални би трябвало да са били те.

Смъртоносен декор

Тази несравнима жизнеспособност се дължи напълно на арсена, изясни Хоксли: „ За производителите на бои и багрила арсенът беше евтина стока, която усилваше блясъка и издръжливостта на пигментите, изключително когато се ползва върху тапети. Публиката хареса ярките цветове на новите тапети и даже когато научи, че багрилата съдържат арсен, не ги сметнаха за рискови – стига да не ги оближеш. “

Това, което обществеността не разбра, беше, че във влажни условия арсенът отделя гибелен газ.

До средата на 19-ти век механизацията (съчетана с бързото понижаване на налозите върху хартията) направи тапетите налични за всички домове, с изключение на за най-бедните. Влажните и неприятно вентилирани семейства с ниски приходи бяха тези, които пострадаха най-вече от смъртоносните резултати на арсеновите пигменти, които бяха неразрешени другаде в Европа, само че законни във Англия макар обществените митинги на лекарите. През 1857 година лекарят Уилям Хиндс написа в здравно списание, че „ във Англия има доста постепенно отравяне “.

Едновремешната новела на Шарлот Пъркинс Гилман от 1892 година „ Жълтият тапет “ евентуално е въодушевена от тези отчети. В него жена, страдаща от „ краткотрайна нервна меланхолия “, е затворена да си почине в спалня, покрита с „ раздължен, обилен модел “. Цветът е разказан като " неприветлив, съвсем непоносим, тлеещо нечисто жълто... Тази хартия ми наподобява по този начин, като че ли знае какво злобно въздействие има. " Читателите съвсем можеха да надушат арсеновия газ, предаван от страниците на готическата приказка на Гилман.

Въпреки възходящите доказателства и възходящата социална информираност, производителите на тапети се забавиха да забранят арсена. В последна сметка публичното търсене, а не английското държавно управление, направи потреблението на арсен в тапетите остаряло до края на 19 век.

Историческите дизайни обаче не престават да пленяват днешните дизайнери и декоратори.

„ Те имат безконечна прелест “, изясни Калвър, който управлява лицензирането на сбирката на V&A от над 3 милиона дизайна за текстил, украшения, тапети и щампи. „ Много (дизайни) съдържат претекстове и елементи, които не престават да резонират с клиентите през днешния ден. “ (Уотсън, от 1838 Wallcoverings, в това време предвижда, че „ Calico Shell “, въодушевен от щампован chintz текстил от 1760-те и 70-те години, и „ Laurel Leaf “, приспособен от щемпел на дървени блокчета върху хартия, създадена през 1911 година, ще бъдат най-популярните планове от новото V&A съдействие.)

„ Като се заровят в историята на занаята “, добави Калвър, „ дизайнерите имат неповторима опция да слеят личната си креативност с тези дизайни, създавайки нещо, което е толкоз настоящо в този момент, колкото е било преди епохи. “